Гласът на Fernando

Как се нарича хоби, което те съпътства повече от шестдесет години? Нещо, което се преплита с живота, докато стане част от него? Може би думата „страст“ не е достатъчна, за да го опише. Може би бихме могли да го наречем „любов“.

Казвам се Fernando и съм на осемдесет години, но млад по дух. Бях в началото на 20-те си години, когато почти случайно срещнах един приятел, който идваше в мелницата на баща ми. Не помня как заговорихме за това с какво се занимава в свободното си време. Тогава това занимание не беше толкова популярно, но скоро щеше да стане. А мен щеше да ме удиви толкова, че да му се посветя до края на живота си. Така че приех поканата му и тръгнах с него, за да открия как се отглеждат пчели.

Любопитството е наистина упорито и веднъж разпалено, няма как да бъде угасено. И аз не бях изключение. Започнах да изучавам и да чета всичко за пчелите и отглеждането им. Още пазя много от тези книги. Всяка разказва различна история, но за едно всички са единодушни: размерите. По тези точни размери изработих първите си няколко кошера. Да, „мои“, защото когато създадеш нещо със собствените си ръце, едва тогава можеш наистина да го наречеш „свое“.

Трябва да призная, че първите няколко години не бяха лесни, защото истинското учене започва едва след като затворите книгите. Да събираш мед от кошера не е толкова лесно, ако не си опитни. Трябва да познаваш методите, сезоните, начините да предпазваш кошерите от хищници и изгаряща жега, както и периодите на цъфтеж. И най-вече трябва да опознаеш тях — пчелите — а това е най-трудната част. В тяхното общество нищо не е оставено на случайността и защитата на семейството е най-висшата им ценност. Готови са дори на най-голямата саможертва, която за нас, хората, се изразява в болезнено ужилване. Те бранят, грижат се и закрилят; в крайна сметка не са толкова различни от нас. И ние, и те знаем кое е наистина важно.

Може би затова медът, който събирам, обикновено е за семейството ми. Жена ми обича да го използва за сладкишите си. Любима ми е нейната crostata (тарт) с дебел слой мед, покрит с резенчета ягоди или кайсии. Можеш да му се насладиш и направо с лъжицата, дори преди лягане. Винаги държа подръка малко шишенце с натурален домашно приготвен прополис — още един ценен дар от кошера.

Жена ми толкова много ме е слушала да говоря за пчелите, че и тя стана познавач. Дъщеря ми израсна с мен и пчелите. Може би, без да го осъзнавам, бележките, които започнах да си водя през първите години, са били за нея. Дъщеря ми винаги ми е помагала, но сега реши, че иска да научи още повече. Помоли ме да купя пчеларски костюм и цялото оборудване. Онзи ден пчелите я ужилиха, но тя не му обърна внимание, защото споделя същата страст, която движи семейството ни от години. Само ако поддържаме тази страст жива, можем да я предадем на следващите поколения, за да се удивляват и те на необикновения живот на пчелите, които са били толкова голяма част от нашия живот и винаги ще бъдат.

Автори:
Текст от Carlotta Fiore
Снимка от Diego Rosselli